„В ЗАЛЕ „БРАЗИЛИИ”...”
Алексей Елисеевич Кручёных (1886-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ЗАЛА „БРАЗИЛИЯ”
В зала „Бразилия”,
където оркестър свири и стените са сини,
ме омотаха
и ме изгониха
щото съм май
най-дрипавият
и най-красивият!
Ударения
В ЗАЛА „БРАЗИЛИЯ”
В за́ла „Брази́лия”,
къде́то орке́стър сви́ри и стени́те са си́ни,
ме омота́ха
и ме изго́ниха
што́то съм ма́й
на́й-дри́павият
и на́й-краси́вият!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Кручёных
В ЗАЛЕ „БРАЗИЛИИ”...
В зале „Бразилии”
где оркестр... и стены синие
меня обернули
и выгнали
за то, что я
самый худой
и красивый!
1920 г.
---------------
Руският поет, художник, литературен теоретик и журналист Алексей Кручьоних (Алексей Елисеевич Кручёных) е роден на 9/21 февруари 1886 г. в с. Олевка, Херсонска губерния, сега гр. Олевск. Завършил е Одеското художествено училище (1906 г.). Творческият му път започва през 1907 г. в Москва като журналист, учител по рисуване, художник и автор на пародийни стихове. Член е на първата руска футуристична групировка „Гилея”, съавтор е на трите програмни манифеста на футуристите „Пощечина общественному вкусу” (1912 г.), „Слово как таковое” (1913 г.) и „Садок судей II” (1913 г.). Известен е като създател и краен апологет на теорията на т.нар. заумен език – универсален абстрактен поетичен език, опиращ се на заклинанията, фантастичната образност, полудумите и детската реч. Автор е на стихосбирките „Старинная любовь” (1912 г.), „Полуживой” ( 1913 г.), „Пустынники” (1913 г.), „Помада” (1913 г.), „Возропщем” (1913 г.), „Взорваль” (1913 г.), „Календарь” (1926 г.), „Ирониада” (1930 г.), на абсурдистката пиеса „Победа над солнцем” (1913 г.), на литературоведчески книги като „Стихи Маяковского” (1914 г.), „Заумь” (1922 г.), „Фактура слова” (1922 г.), „Фонетика театра” (1923 г.), „Сдвигология русского стиха” (1923 г.), на над 80 уникални хектографски и ръкописни книги в малък тираж (1915-1918 г.), на криминално-приключенски романи и поеми като „Разбойник Ванька-Каин и Сонька Маникюрщица” (1925 г.), „Дунька-Рубиха” (1926 г.) и др. Поетичен анархист, един от най-радикалните дейци на руския литературен авангард. Умира на 17 юни 1968 г. в Москва.